Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2018 18:45 - Летящото Семество 1
Автор: fantasta Категория: Поезия   
Прочетен: 207 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.05.2018 23:28


 

Летящото Семейство


Да се носиш на летяща къща е страхотно аз бях щастливец доло е радияция ,смърт и болести бедствия и кво ли не а тук е супер аз имам късметът да съм се родил на този дом които е служил близо сто и петдесет години на моето семейство но вече издава багажа както се казва трябваше да го приземяване и да купя нов или аз и моето семейство да се приземяване с нея .
Можех да си избера дърво и да си направя хубава стабилна къща която нямаше да лети но щеше да ме пази и храни ..
За това се чудих какво да правя семейство то ми разчиташе на мен а домът ни се распадаше всяка секунда домът ми изпускаше газ сякаш секунда и ние паднахме по малко слет няколко дена вече нямаше да мога да компенсира и колкото да го лепяйме с лепенки толкова повече се отваряха на други места дупки и пропускаше се повече наложи се да сменим гаста от водород и хелий на топъл въздух но пък станахме много тешки и трябваше да овеличим налягането но пък то разкъсва,пробива корпоса на къщата и оскорява падането ни и повече няма да се издигнем ако не подновим пластмасата и балона за да летим а на практика трябваше нова къща а едва ли някои ги произвежда по стария начин сега има но са по прост начин направени и са много скъпи в злато ..
Дилемата бе трудна за решаване но за сега временното решение и единственото е да си направим дом в някое дърво за това аз от дни се оглеждах и намерих такова в свободно и самотно местенце за това насочих къщата да се приземи разбие или да кацне върху него ..
Кацнахме с много премеждия и сътресения за къщата но се запази цяла събрах семейството си жена ми и двете ми деца и баба им моята майка
- И така хора каснахме скоро няма да излети отново - казах аз на семейството си
- скъпи какво ще правим - попита Марияна жена ми
- квота сме правели и до сега - казах и
- ток мисля че ще имаме ако трябва ще преместя слънчевите панели на по слънчеви места но според мен засега няма нужда
за сега имаме ток в пълна степен ако не здадът багажа ще ги ползваме докато можем а като се стабилизираме ще купим от пазара в градът - казах
- тате а ние какво да правим - попитаха двете ми деца в един глас двете момчета на татко юнаците
- а ми за сега помагачите на макави а по нататък ще видим - казах им
-Аз ще излезна да вида дървото на което сме кацнали ще го огледам за да преценя какво да правя добре че имаме резачки от предците ни които почти не са ги използвали но са ги поддържали постоянно - казах на семейството
- сине аз ще се занимавам с хидропоната система на дома и с животните сега поне има листа за добитъкът - каза маика ми
- добре действам мамо - казах
Излезнах да огледам дървото бе голямо поне сто метра в диаметър та за това сме се приземили на него изпочупили сме клоните но сме се настанили като в гнездо дървото бе хлебно и не богато на плод ще има за фураж и за брашно но ако ископаех дървото отвътре маи вероятно ще изсъхне ще загине за това трябва да се огледам за друго плодно дърво и за възможността да беръ плодовете му за сега нямаше да имам нужда но слет година две със сигорност..
Отидох и взех един хурсварна и започнах рязане в самото дърво дълбаех навътре в дървото цял ден се мъчих но издулбах едно помещение за животните с мама ги пренесохме овцете кокошките козата и кравата за сега ги нагъчкахме но смятам да им обособя отделни помещения оставих мама Нели да се оправя с животните и зехтин една пушка с ловни патрони на дървото кацаха гулани и фигурки и други пернати врабчетата имаха размер на малко пиле простреляха малко и скор имах дузина гугутки и гълаба с размер на кокошка поне пет кила сякаш занесох ги при женски и ги дадох да ги оправи аз излезнах и наклах хубав орган и като стана жар нанизаха две гугутки и започнах да ги печат мама набра маруля и краставица и репички лукът не бе станал но имахме малко от предишната реколта в хладилника така че стана хубава салата набрах малко смукинова и ги дадох на мама която набързо свари сироп за пиене вода имахме сгодена само бирата липсваше но скоро и това щеше да се промени от хлебното дърво става хубава бира ще наложат материал и ще спестим слет няколко дена ..
Седнахме цялото семейство на първата ни семеина вечеря на дърво и така цялото летящо Семество заедно и ЩАСЛИВО.
Семейството не бе щастливо то бе приземено но искаха да се издигнат нагоре на бескраините простори на небесата на планетата която още бе радиоактивна и много опасна за хората които се бореха с мутанти и всякакви опасности за живота за това те се стремяха да попарват къщата си или да купат нова от сегашните производители на летящи къщи ...

За това като разбраха че не е възможно да се поправи освен ако се смени всичко основно но вече нямаше такива материали а нямаше и кои да го направи нямаше опитен такъв майстор за това се отказаха да спасяват къщата си но смятаха да вземат всичко нужно от този загинал дом и да го прехвърлеха на новия им бъдещ дом в които семенарството не се съмняваше че ще построят рано или късно но навярно късно ...

За това когато чуха че някои има голям три де принтер с които можеха да си построят нов дом те първо не повярваха после провериха и разбраха че действително съществува и има материал за създаването на дом за тях те решиха да идат и да се разберат с човека в краен случаи можеха да го нападнат и оберат но тази опция не стоеше пред тях че беше опасна

За това реших да ида да вида този човек първо отидох в градът там разбрах каде живее човекът и къде ходи да се весели той ходеше на летящия град Пловдив за това отидох с балон там и кацнах на един паркинг мотах се много и търсех човека и кръчмата където ходеше намерих я накрая слет часове на бродене и питане поне купих някои и други продукти като използвах някакви части и техника от моят дом които ми се дублираха а бяха много търсени и скъпи взех малко медни монети малко сребърни и кюлче злато за всичките работи смятах да питам дали с тези пари или колко ще иска да ни напечата нова къща и ако трябваше ако не достигаха щях да продам каквото трябва само да се съгласеше да ни направи нов дом и да се спасим от тази опасна земя и да идем в нашия раи ...

Влезнах през вратата на кръчмата тя бе малка и задушевна попитах бармана за човека и той ми го посочи той седеше на двуместна маса сам и хапваше и пийваше сладко сладко доближих се до него и се представих ...

-Аз се казвам Петър нямам лоши намерения няма да ви навреда искам да поговорим – казх му

- Сядай – каза той

- Благодаря ви чух че сте имали принтер може ли да ни напечатате дом и колко ще струва -казах аз на тъгадък

не бързай толкова кажи си историята и тогава ще ти кажа да ти поръчам ли нещо от мен вода .безалкохолно ,алкохол ,мезе каквото поискаш – каза той

една бира с едни картофки – казах

и така на кратко младо семейство сме 150 години живяхме на един летящ дом ние сме последните от рода аз мама и жената и двете ми деца момчетата на татко приземихме се и не можем да си идем в къщи а искаме ние сме свикнали там да сме на високо и да сме свободни ами това е на бързо много те моля от името на семейството заради децата имам малко злато и пари ще намерим колкото е нужно само ни помогни – казах му

Добре заради децата ти обещавам да ти напечатам какъвто искаш дом но утре вдругиден или по нататък имам достатъчно материал за десетки къщи имам ток колкото искаш но искам да ми направиш малко копания за тази вечер че ми писна да съм сам – каза той

И така се наложи да му права компания до късна доба и след много пиене той се напи танцува весели се и накрая реши да си ходи той ме покани да му погостувам у тях отидохме до близък паркинг и се качихме в неговата летяща кола а тя бе страхотна и нова сякаш може би нов модел невиждан от мен качих се в нея и тя сама ни закара до неговото дърво той живееше на дърво колата бе паркирана на високо дърво поне 200 метра и ние влезнахме в него слезехме по стълбите и отидохме най долу на най долния десети етаж в кухня хапнахме набързо и той ме настани в една спална по мои избор на следващия етаж той също се набута в една и заспахме ...

Събудих се рано и станах отидох в кухнята да закуся там бе той а аз дори не знаех как се казва

Завейте отново как се казваше а Петър да да за къщата младото семейство ще ти помогна утре ще ти напечатам всичко нужно и ще ти ги донеса ще ти дам схема и книги как да се сглоби ти се оправяй сам а сега хапни - каза той

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 249753
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101