Не ме задържай
с празни обещания,
стените вече рухнаха,
на кулите въздушни,
които с тебе сътворихме,
в магични часове,
под водопади от милувки
и шепота на гаснещи звезди,
в стихиите на древни заклинания!
Не ме задържай със прийоми,
на змийската природа,
която жива е във тебе!...
Когато Змията си отиде,
ти пак не се освободи от нея!
Защо ли? Нямам отговори!
Само неизречени въпроси!...
И пак оставам Странник,
във твоя свят измислен,
не казал истините парещи! ...
Ти някога ще си простиш ли,
отдавна аз това съм сторил!...
Вървим напред, красиво е,
това е знаеш неизбежно,
във бисерния, вечен
кръговрат на времето!