Лек ветрец полъхнал в лицето.

Толкова си крехка!

Филигранна статуетка в ръцете.

Толкова неуловима!

Като вдъхновение в сърцето.

Толкова неустоима!

Райски двери пред очите.

Но и силна и могъща,

като ураган преминал през душата ми

и след себе си оставил  дива пустош!