тихо в моята душа. 
Лятото бях дъб зелен,
всичко бе красиво в мен
и короната, листата, 
здраво стъпил на земята,
вкоренен във нея ето,
ведро гледах към небето! 
Към лилавите простори, 
към звездите тъжни горе!
Исках нежно да ги приютя,
в клоните-ръце сега.
Но с очите си те мигат бързо, 
после леко се изплъзват!
И понеже са звезди,
те високо са, нали!

Падат есенни листа,
да, във моята душа,
лятото бях дъб зелен,
днес съм само гол рефрен!