Потъвал ли си ти, на Истината в звездните очи?

Опитай! Поне веднъж в живота, себе си бъди!

Но знай, че след това не можеш да се върнеш,

да си такъв какъвто бил си, някога преди.

Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш.

Изчезват дребните стремежи, копнежи и мечти,

очаквания, искания във които няма смисъл.

Остава само да витае тотална, свята Тишина,

прониква тя навсякъде света, от Бог орисан

и те обгръща нежно със сияйна Светлина,

а Любовта посреща те с прегръдка и нашепва:

„Добре Дошъл във лоното на Вечността!”