отеква ясно тишината

и мракът нежно кадифен

обгръща ме отвсякъде.

Къде ли си сега, не зная,

и моето сърце те търси,

да разтопи леда на самотата.

Пулсира то във ритъм див -

жадува страстно твоята поява!

Изплуват образи горещи

на скъпи спомени със теб,

играят танц със светлините

на уличните тъжни лампи.

Ръцете ми протягат се напред,

но те разтварят се във миг.

Оставам сам със Любовта ни -

като във жертвено пламтяща клада.

И става толкова горещо

в потръпващите мои длани.

Дали извивките ти нежни

ще мога с трепет да извая?

Кога ли устните ти ще отпия

и ще потъна в тебе до забрава?

Във дълбините на нощта

простенва морно тишината

и аз заспивам сам, но с тебе

 и с Любовта в Молитва Свята!