Сънят, от който идвам,

отдавна вече свършил е

и сенките гротескни, плашещи,

отдавна слънцето прогони.

Разтрий очи, подай ръцете си

и ще усетиш музиката на душата ми -

за теб трепти тя в утринта,

окъпана във ранен бисер.

В подарък дай косите си на вятъра

и нека вае нежните ти форми,

като цветче разкрий душата си,

срещни деня със трепет и усмивка.