Сред огърлицата на бляскавите мълнии,

оплели в свойте мрежи тишината.

Сред грохотът на падащи талази,

окъпана от призрачните пръски,

родена от сияйната утроба

на изумрудената, свята Вечност,

пристъпва Тя, прекрасната Богиня,

наречена от смъртните Любов.

Излязла от могъщата стихия

на океана с име Космос,

трептяща нежно - морска раковина,

обвита в крехко съвършенство.

Ела ти, животворна красота,

във моя кратък, земен ден,

ела ти, пътеводна светлина,

във звездната, бездънна нощ.

*ДЕВАЙРА (ватански) - Любов (бел. автора)