Стихиите пред тебе се прекланят,

изгрява Слънцето за тебе всеки ден,

косите ти в прическа Вятърът оформя,

Дъждът разхлажда нежното ти тяло.

Луната е сестра обична твоя,

а пък Сезоните са ти деца любими.

Зимата - Принцеса Бяла, чудна,

Пролетта - Зеленоока Хубавица,

Лятото - Младеж от Злато изкован,

Есента пък Пъстроцветна е Девица.

Как ли аз пред тебе да застана

и какво ли мога да ти дам?

Просто правя ти дълбок поклон,

ти за мен си всичко на Света -

нежно, Истински Обичана Жена!