Не знам дали Вселената за теб тъжи,

но моята отдавна с трепет те очаква.

Да ме потърсиш във прохождащия ден,

да разтопиш вледеното от студ сърце,

с ръцете фини и желано-всеотдайни.

Да ме погледнеш с кестенова нежност

и да потъна дълго в твоята безкрайност,

а после във безбрежната ни нощ със теб,

да претворим мечтите във реалност ярка

и във хармония с жадуващата ми душа,

да ме обичаш с Любовта си безметежна!