Във тъмнината нежно-теменужена

ме вика твойта цветна топлина,

под рамката прозоречна, охлузена,

откриваме със тебе лудостта.

И  стонове сподавени възбудено,

се лутат да намерят близостта,

а нашите аури бясно лумнали,

играят вихрен танц на Любовта!

И същностите ни се търсят страстно,

от чакане безумно онемели

и времето с прегръдка властна,

обсебва всичко в своите предели.

Вселените ни призрачно се срещат

и търсят своя мегазвезден взрив,

избухват ярко, със вълни  горещи

и раждат слети, своя свят щастлив!