По идея от „Сталкер“

                              на  А. И Б. Стругацки

Бавно чезне денят,

в колесница от злато,

пурпур багри света

и светлее в лицата.

Идва тихо нощта,

звезден куп разпилява,

грейва бледа луна,

всичко в миг се смълчава.

И заспива градът,

в сън, тъй чист и щастлив,

само в мойта душа,

зрее блян мълчалив.

Само моят прозорец,

свети още във мрака,

до зори чудотворец,

тази нощ ще очаквам.

И когато пристигне,

той по лунна пътека,

своя плащ ще надипли,

със походката лека.

И тогава ще искам,

от светеца пред мен:

„Мир да има за всички

 и щастлив бъден ден“!