Нощта излъчваше хармония,

звучеше звездна полифония

и сред финалните акорди,

Луната-  суетливо-горда,

закри лицето си свенливо.

А долу, във морето диво,

препуснаха вълни игриви-

коне немирни, белогриви.

И сякаш минаха еони;

Но ето Ра във златна броня,

разкъшваше плещи в небето.

Денят се раждаше в морето!