ЕДИНАКЪТ

Далеч от хорските пътеки,

под изумрудения, бистър свод,

осъден в самота навеки,

минава неговият ход.

Отритна го съдбата вълча,

а бърз и ловък беше той,

но не можа да се опълчи,

макар че бе кален във бой.

Напусна глутницата родна

и тръгна по света голям,

преплува мъки пълноводни,

безмълвен, сякаш беше ням.

Легло му бе земята мека,

а покрив - звездният покров,

утеха - лунната пътека,

храна - изгарящият зов.

И нямаше за него пристан

и нямаше блажен покой,

остана сам със свойте мисли,

защото бе кален във бой.