ЗАКОН

Добрите хора рано си отиват

и някак страшен и съвсем нелеп

последен, вечен сън заспиват

под черния, прозрачен креп.

В леглото грубо, от дъски сковано,

стоящо до отвъдната бариера,

в цветята свежи, чак сега набрани,

покой едва ли ще намерят.

А всички други, вкопчили се здраво

с зъби и нокти във “велики цели”,

в “животеца”, с какво ли право,

не знаят в низостта предели.

Живеят дълго, без умора,

но всъщност само съществуват

и гледат по света добрите хора

как твърде рано си отиват.