Мистика беше шантав човек. Много шантав. Направо му хлопаше дъската, но имаше и някои екстри: лекуваше с енергия от разстояние, можеше да накара и най-върлия си враг да се разтопи от кеф в негово присъствие, предвиждаше хората до най-малка подробност, четеше мисли и накрая, не толкова маловажно, омайваше жените и можеше да им дари незабравими часове на наслада, по които после те дълго въздишаха.

     Рептилията също беше дивичка, имаше странен нрав и на света нямаше сила, която можеше да я накара да направи нещо, което тя не искаше. И така двамата любими и съзаклятници решиха да обединят усилия в нещо, което Сътворението със сигурност искаше от все сърце, а то беше да повдигат хората в техните вибрации, не че преди не го правеха самостоятелно, но сега го вършеха заедно и това им доставяше истинско удоволствие. Новото не чакаше, а настъпваше с пълна сила. Хората се вайкаха за най-различни материални проблеми в момент, когато трябваше да решават духовни задачи. Приличаха на деца, които жадуват за някоя обикновена дървена играчка, вместо да приемат феята на приказките за тяхна настойница. Двете същества- мистика и рептилията, почти като в древни времена, прилежно описани от книги, като Библията се заеха да работят с хората така усилено, сякаш от това зависеше живота им. А хората им се доверяваха, харесваха странната двойка - белокосия, висок симпатяга и нежната, чаровна красавица, която сякаш нямаше възраст и интелигентно решаваше и най-сложния житейски проблем, без да и мигне окото.

     Ако човек се замисли, какво ли лице би имала Любовта? Трудно е да се каже нали? Тя Любовта си се движеше по известни само на нея закони и правеше това, което си искаше, в случая просто се изявяваше с тези две интересни същества и това я караше да изпитва невероятна наслада. /Следва/