Извини ме, че си позволих да Те Обичам,
Теб Принцесата, аз Простия Слуга!
Извини ме, че сърцето ми по тебе тича,

Приближаването ми към теб е потъване,
в Небитието, в Нищото!
Защо ли съм тук, с теб, сега?

Просто е! 
Глътка от теб, 
ефирно, докосване!

     Най-напред скрих очакванията в гардероба. Закачих ги на една стара, дървена закачалка. Опънах ги като ненужно, вехто пране. Върху чашата ми са устните ти от червило, усмихват ми се някак загадъчно-закачливо. Целувам ги, но в тях ням...

        Тя се приближи към мен, сложи пръст на устните ми и тихо промълви: "Не изричай нищо, усещам какво ми казваш. Сърцето ти говори вместо теб." 
Това беше Истина! Прегърнах я и тялото ми й предаде това, което исках. Тя отвърна и двама...

С теб съм,
знаеш го! 
С мен си,