Искряща, нежна, снежна белота! Цялата земя е затрупана с бисер. И не само тя, а и всичко друго наоколо. Просто като в детска приказка. Дърветата протягат своите криви, посипани със сняг ръце, сякаш за да ме спрат. Приличат ми на ...

Тази  нощ  за нас е необятна,
със милувки цветна топлина,
 претворени във Любов сърца!

Във всеки истински мъж живее,
по едно малко, немирно момче,
във всеки истински мъж се смее,

                                                                                     По идея от „Сталкер“
                              на  А. И Б. Стругацки
Бавно чезне денят,

Ела при мен да помълчиме!
 
Във тишината зрее Любовта,

Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,

Не искам да съм бряст изсъхнал,
изгубил свежия си цвят,
а розов храст, на воля цъфнал,

Заседна Корабът във плитчината,
изскърца глухо, след това замря,
обгърнат в пясъчни обятия!

 
Нощта излъчваше хармония,
звучеше звездна полифония

Всичко, което съм имал
е изгрева в твойте очи,
всичко, което загубих

Отдавна чаках те във нощите безсънни,
години дълги, векове дори!
Ела сега Любов, в покоите безмълвни,

Сгуши се в мен, аз искам да те стопля,
премръзнала си малко, може би.
Пъхни ръце във моите и после,

 
Във теб е скрита цялата Вселена,
преди взрива и след това,

 
 
Посветих ти цялото си Вдъхновение

Потъвам в нежността ти,
под миглите стаена,
нахлувам в утринта ти,